Девиантно /отклоняващо
се/ поведение, като термин се появява
през 50- те години на ХХ век в американската социология и
означава поведение, нарушаващо действащите в дадена социална общност
правни, морални, политически, религиозни и други норми. Не включва онези
действия, които се дължат на биопсихични отклонения и патология на личността.
Като всяко поведение, девиантното отразява стремежа на индивида към
социално признание и социална оценка, но с тази разлика, че в своята реализация
то пренебрегва макро-обществените норми и традиции и зачита само нормите на
отделна субкултура. В обобщение на казаното, се стига до констатацията, че в
цялото си многообразие девиациите отнасят до: насилието, репресиите,
неоправданото наказание и обидите, корупцията, липсата на социална автономност,
подчинението на правилата на живот на асоциалните субкултури и други. се
Девиантното поведение е отхвърлено, нежелано,
вредно и неодобрявано асоциално поведение. Девиацията е поведение, излизащо
извън рамките на действащите правни и социални норми на обществото.
Първите девиантни прояви се наблюдават в детството
и понякога са израз на протест против някаква несправедливост. Субекти на
девиантно поведение могат да са:
- Деца и юноши
с различни степени на изразеност на физически и психични аномалии;
- Психично
здрави деца и юноши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар